Снимка: фейсбук страница

В 4 стаи интериорът е много индустриално минималистичен – бетон, тухли и стари мебели са нещата, които най-често ще срещнете. За музиката ще трябва да следите програмата, но за нас е достатъчно, че не попада в горе-изброените три групи. Организират се разнообразни и забавни партита, които може да следите на фейсбук страницата им. Мястото обаче става все по-популярно и в петък обикновено е препълнено. Споменахме ли, че има и джаги? Класика!

4 стаи се намира на ул Ангел Кънчев 1.

БАНИЧАРНИЦА

Баницата е класическият софийски фастфууд. Само до преди 15-на години, баничарницата беше синоним на „бърза закуска“. Днес баничарнците са малко, а качествени на практика не останаха. Баничарницата на Ангел Кънчев и Уилям Гладстоун, съществува от близо 20 години и през миналия век беше може би номер едно, но и там качеството спадна чувствително. Страхотни олд-скуул кифлички с мармалад и със сирене правят в Ma Baker, но пък там липсва основното, а именно баницата. Ако знаете баничарница където ползват масло или олио (а не маргарин), сирене или извара (а не млечен деликатес), яйца и въобще да правят автентична, вкусна баница – сигнализирайте ни. До тогава първа награда не се присъжда.

САНДВИЧ

Сандвичът е фаст фууд монопилста в световен мащаб. Причината – лесен за ядене, насищащ и предлага възможност за голямо разнообразие от рецепти. Към тази категория слагаме дюнерите, които са може би най-популярната бърза храна в града. Баалбек на ул Дякон Игнатий бяха нашите идоли – ливански суджук, къббе, самбуски и други страхотни автентични ливански храни. С годините спряха да ги предлагат едно по едно и сега правят само некачествени дюнери. За сметка на това, популярност набират сандвичите от качествени съставки, като нашият фаворит е Lime. И може би точно техните сандвичи щяха да отнесат наградата ако в един студен декемврийски ден не бяхме попаднали в един турски ресторант на ул Цар Симеон 108, където ни откачиха главите с невероятен телешки дюнер. Ако сте вегетарианец минете по другия тротоар! Питките си пекат на място, телешкото е сочно и в огромни количества, зеленчуците са винаги свежи! Дори не знаем как се казва този ресторант, но освен дюнери за вкъщи предлага и много вкусни турски манджи, които може да консумирате на място.

РАЗЛИЧНИЯТ FAST FOOD

Баниците, дюнерите и сандвичите са очевидния, но не и единствен избор. Supa Star предизвикаха революция в половината център предлагайки супи – хем вкусно, хем здравословно. Появиха се и много кафетерии, като например Тавите, но да вземеш пилешка кавърма за из път не е особено практично. Има няколко места, които предлагат „прясна паста“, но те са по скоро престъпление към италианската кухня. За това наградата тук е за Супа стар! Ура.

И ГОЛЕМЯТА НАГРАДА ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС ОТИВА ПРИ…

Дюнерите на ул Цар Симеон 108.

Оказа се, че е дело на хората зад Toba&Co и техният почерк си личи. Музиката е приятна и свежа, без да е твърде шумно, а интериорът е правен с мисъл да седи добре и в дух сградата, без да е изкуствено „ретро“. Ако периодът 1944-1989 г не се беше случил вероятно в София щеше да има десетки така изглеждащи барове. Мястото е много малко, но пък адски уютно, а персоналът е приятелски настроен, но не по досадния начин. Цените са нормални.

Bar Me е на бул Цар Освободител 7.

1. Три уши

Наясно сме, че „Три уши“ е името на исторически хълмове край Сливница, но въпреки това всеки път когато минаваме оттам ни навяват мисли за мутации и костенурки нинджи изскачащи от канала.

2. Лунна нощ

Какво романтично име за улица! Не сме я посещавали лично, но си я представяме без улично осветление – нощем осветявана от меката лунна светлина.

3. Перник

Кошмарът на софиянци, Перник, си има улица в София…

4. Пионерска

На тази улица времето е спряло, годината е 88-ма, бай Тошо е на власт, а мечтата на всяко чавдарче е да стане пионерче.

5. Съзнание

Предполагаме, че в края на улицата има кръчма, а след нея запчова улица безсъзнание.

6. Победа

65 години от както тази улица победи съседната!

1/2. Тайга

Каква ли е причината да отдадем почит на тази прирона зона в северното полукълбо? Предвид праховите количества по софийските улици „пустиня“ би било по-подходящо име, според нас.

Снимка: vlaikova.com

С какво ни спечели?

Киносалонът носи допълнителна история и разпознаваемост, а улицата е една от най-приятните в София. Непукизмът им към интериора е култов. Харесва ни и това, че мястото се ползва главно за музика и аудио-визуални събития, което внася разнообразие към повечето графично-художествени места.

Клуб Влайкова е на ул Цар Иван Асен II 11, vlaikova.com.

С какво ни спечели?

Със страхотната си локация – старият еврейски квартал (районът зад халите) е една от най-автентичните и интересни части на града, която за съжаление много „предприемачи“ отбягват незаслужено. Hip Hip Atelier има и доста приятен интериор, като погледът ви трудно ще пропусне бетонната колона. Не сме безразлични и към синята дама на стената, останала от изложба на автора й, DEM!

Hip Hip Atelier е на ул. Княз Борис I 166, hiphipatelier.com.

1. Radio City

Барът на Аксаков е абсолютна легенда. В пост-соц София със своите пост-соц интериори се появи бар, който изглеждаше досущ като тези от американските филми. Естествено, собственикът беше американец, а повечето клиенти – чужденци. В Radio City се влизаше само с членски карти, което пък означаваше липса на мутри. На мястото днес се помещава Motto – двете основни промени, които сегашният собственик е направил, са премахването на двете най-свежи неща от интериора – барът в центъра на залата и старите радиа по стените.

2. Cutty Sark

През 90-те в София беше пълно с дискотеки на открито – през летните жеги да отидеш на открита дискотека в що годе прохладните нощи си беше рай. Алиби събираше огромен брой хора на легендарните „черни партита“, дискотеката при басейна „Мария Луиза“ също, но мястото, за което истински тъжим е Cutty Sark. Заради хубавата музика и готините посетители. Дали заради шума, или защото софиянци вече имат повече пари и прекарват повечето летни уикенди в пътувания извън града, но всички подобни места затвориха в рамките на няколко години в началото на века.

3. При Лаци

Разнообразието от кухни е добро за жителите на всеки град. В София дълги години имаше страхотен унгарски ресторант, където един унгарски чичка, Лаци, се грижеше да има перфектен гулаш. Преди няколко години обаче малкото ресторантче на улица Оборище затвори и до ден днешен още тъжим.

4. Stateside

Това беше малко американско ресторантче в едно мазе на стара къща на бул Стамболийски. Да, сега пак има американски ресторант (5th Avenue), но докато сегашният си сменя менюто и концепцията през три месеца, Stateside предлагаше постоянно кратко и вкусно меню в комплект с блус и джаз музика.

5. Соц кафене

В днешни дни производители на всякакви нискокачествени продукти експлоатират соц носталгията в маркетинга си. Същевременно никой не се сети през годините да запази оригиналния интериор на някои от кафенетата или ресторантите от 80-те. Жалко, защото дизайнът от онези години беше интересен и подобно място щеше да е атрактивно. До скоро в Русе работеше панорамната сладкарница в телевизионната кула с напълно запазен оригинален интериор, но вече и тя не съществува.

6. Лодки

Ок, „лодки“ си е все още там в борисовата градина, но от десетилетие няма и помен от лодки. А да пиеш бира докато плавно плаваш по няколко-метров канал, широк не повече от метър, си е култов бар от където и да го погледнем.

Интериорът е свеж и модерен, макар че червената стена ни идва в повече. За сметка на това градината е изключително приятна и едно от най-хубавите места за зареждащо кафе (има и wi-fi) през деня. Вечер най-добре седнете на бара с формата на корабче и си поръчайте уиски.

Градината е с изчистен съвременен вид.

Wonder Bar е на ул 6-ти септември 38. Телефон 0889957512. Facebook страница.